Да кажа съм готова...
"А ти върви, обичай друга!"
Цветята ще ме утешат с букет.
А вятърът ще ме обрича да те търся
из пролетния сняг на вишнев цвят...
Небето се смали за миг,
докосна залеза,
преди да се откъсне
последната черта на облака
и отнесе завинаги
кълбото от тъга,
избистрило самата дума "обич"
в дъгата на клепач от хоризонт...
Прощавай! Дори "не трябва"
носи вдъхновение,
по пръстите на болката,
през силата, с която диша,
за да прегръща с нея струните...
Поезия върху звука на устните
повтаря краткостта на миг.
На пулса в слепоочията пада мисъл.
Отива си от мен последният ти дъх.
От синьото се стичат
върховете на кристали.
Дълбаят в сянката си
силует през твои щрихи.
Реката, с топла буква "я",
отива да прегръща през нозете хълма...
Погубващо пълзи душа на флейта,
в ръба на чашата изпитва моя слух
приемам ли изминатия път.
Аз няма да те имам...
защото си проблясък в името на залез,
а аз - съня в коси на нощ.
Очаквам да възкръсне тази обич
в безумното мълчание на моя стих...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Честито възкресение, Ина!
ОтговорИзтриванеСветлина в душата ти да има!
С обич: Фея
Заради истината той възкръсна, Фея... да видим светлината, да облечем със нея всякоя душа и радост помежду ни да цари, задето сме разумни хора!
ОтговорИзтриванеБолката от изчезващата в залеза любов се компенсира от виталността,но и вратичката за възкресението й е оставена отворена,защото тя е част от живота и е най-естественото проявление на човешката същност,мекар че ние сме по-склонни да проявяваме искреност,когато говорим за нея в стиховете си,отколкото при други обстоятелства,защото може би се страхуваме да не би свръхестествените сили да я похитят,ако говорим за нея.
ОтговорИзтриванеАко има нещо, на което никога няма да се наситя, то това са залезите... Разлята наситеност, пищност, която си отива, но чертае смело своето изящество с неповпоримост и увереност, че е великото творение, събрало чувствата на всичко от природата, тъй както обичта е връх на нашите... Залезите, свободният ми изказ, че мога да обичам без онзи страх, че няма кой да отговори и на мен със същото... с какъвто е наситена до болка моята реалност.
ОтговорИзтриване