(Честит рожден ден!)
От празен вятър глас докосва.
И с устни по листата
свири шумен смях,
от белези на нощи
върху сакрален скален прах...
Далечните ковачи на лъчи,
звездите,
с очи отмерват ударите
на посяти мигове
помежду съществуващото в тях,
през бездната,
до поглед,
взрял зеници в мамещото светло...
Изгубени души се скитат без посока.
Надеждата е в безтегловност.
Единствена възможност за докосване
е пътят по насочената мисъл,
която гали и тъй заглажда свойто острие,
а после тихо следва лодката на цвят от дюля.
Усещане за самота се слива с парещият дъх,
оставила нощта в тревата,
изстинала да чака...
Дуетът черно-бяло -
родената под нощни лампи свобода
на бялата мъгла,
пропила костите до тъмно в тази нощ,
разтяга съмналото
с плавния акцент
върху клавишите на първите лъчи
за полутоновете темпериран ден
и пълни с дъх акордеонът му...
Притваряме клепачи
да задържим в мига
изплувалата в нас мелодия...
От празен вятър глас докосва.
Една сълза ръката скрива.
Светът е празен без любов...
но продължава...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Много е тъжна тази утрин,щом и вятърът е празен,а самотата има галактическите измерения на погледа,който е примамен от светлото,защото именно то липсва.Нали знаеш,че човек се стреми към това,което няма.Мотивите на лутането са тук,на отбруления Яворов лист,който следва вятърничевите посоки на безтегловността,затова и мелодията е единственото нещо,което си струва да задържиш,защото се измерва с красотата.И понеже любовта липсва,единствената възможност за докосване си остава мисълта...Много,много дълбока самота...
ОтговорИзтриванеИ да си замълча, знам, пак ще си разбрал това, което съм поискала да кажа...
ОтговорИзтриванеСамотата... ту дълбока, ту незабележима, кротка, феерична, самовглъбена... Да, в онази сутрин беше от дълбоките. Направо бе приседнала на дъното, подпряла бе брада като замесленост от скулптурите на Роден... в очакване по мисълта да дойде светлото.
Запазвам си го за вечни времена.
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
Воймир, бих се радвала да съм поетът, който ще живее поне приблизително достатъчно и близо по време до употребеното от теб значение в понятието "вечни времена" :)
ОтговорИзтриванеАз също ти благодаря... че си се спрял след този стих!
Да, Ина, светът продължава. Вечно. И това е много важно, дори когато усещането за тъпата болка на безвремието и празнотата ни изпълни сякаш завинаги. Но ти го знаеш. :)
ОтговорИзтриванеЗнам, Воймир... Че всяка празнота поражда дейност, за да се запълни кога с тъга, кога и с меки думи... до следващо обръщане стъклото на часовника да продължи и времето подир изтичащата струйка в пясъка. Само трябват ръце, които да живеят близо и да му служат. :)
ОтговорИзтриванеДа, Ина! Природата не търпи празно пространство... :)
ОтговорИзтриванеИ затова, Воймир, ако тъгата й се види малка, прибавя още в раната - да се допълни и от болка...
ОтговорИзтриване