Събуждане

На всички приятели с имена на цветя и дървета... за празника днес.

Поляната просветна утринно. Кълбцата от роса опънатите струни на тревите будят с погалващо търкулване и звук на арфа се понесе към гората. Листенцата поклащат люлчици и първите лъчи на слънцето разтварят златните крилца на сънените елфчета. През няколко акорда се протягат, в мелодията на обой се вплитат и слизат в тъмните места на старата гора. Докосват бледите листа на храстите, рисуват стъпките на валс за аромат по здравец, във водопада на върбата весело се къпят, на вятъра листата под главата дърпат, по устните го гъделичкат, по веждите пробягват. "Деца!", си рече той, приседна до дъба, въздъхна и полетяха пухчетата от глухарчета, тополите изсипаха за танца балеринки, в камбанките лофант очите им погледнаха, разклатиха звънливите прашинки с пръстчета. "Еееех!", въздъхна пак и ябълката го посипа с нежност в розов цвят. Усмихна се, по белезникаво калпаче гъбчица погали, от паяжинка се наведе, капчици отпи и по реката се понесе, като самата волност. Гората махаше за поздрав от птичите крила, пригласяше за валса на цветята и носеше звука на шлейфа...