Вдъхни ме!
Пожелай ме със сън!
На нощта уморена
клепачите милвай!
Завърши този бал!
Нарисувай
в очите ми маската!
И ме викай
за танц
на звездица
под край!
Протегни си ръката!
С шепа облак гребни!
Посипи ме
с ефирени капки!
Нека в твойте очи
да припламнат по ред
цветовете дъга!
Разкажи ми
за тази мелодия своя
от ден,
на която аз
ноти да сложа,
да прегърна
душата ти люлчено
и приспя мисълта,
натежала
от дъх на умора...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Страхотно е,дума да няма!Тук си много различна,но тонът ти е копнежно-призивен,с който въвеждаш в едни други възвишени светове,красиви,които съвсем не са илюзорни...
ОтговорИзтриванеКогато у теб отседне повече реалност и натежиш, приседнеш към земята, освобождаваш цялата душа да полети в мечти... които да пристъпят в този свят, където си, в реален образ... Ех, ако можеше... Но затова нали са думите и тези стихове! :)
ОтговорИзтриванеПоздрав, Мите! Липсваше ми тези дни!