Накъсано въздишат
от съня ми сенките,
между оваляната светлина
на миглите притичват,
объркано прибират роклите,
декорите се стапят
от разсъмване.
Навън се стичат
лабиринтите,
надвесили зелени вежди
върху арките,
в посоките на стълбите
отмерват ъглите
на часовете за пътуване.
От нощно лилаво
зарозовява по прозорците.
Филизите от акварелен цвят
растат
и се разделят на петна,
от покривите литват
като гълъби
и се посипват
с първите лъчи
на слънчевия дъжд...
Добро утро, днес!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Когато сенките от сънуването въздишат и се разбягват,няма начин да не се изправиш пред часовете на пътуването,защото всеки ден е пътуване,ако не в пространството,то във времето,а целта на такова пътуване е само една,но тук всъщност не наблягаш на тази цел,а на първите слънчеви лъчи на деня,лъчите на надеждата.Нов ден,нова надежда!
ОтговорИзтриванеЗатворихме и тази с похлупак на нощна. Сънят очаква да разроши миговете и да се омесят състояния, познанства в плъзгащи се лодки, пълни с всякакви по тежест сенки. Възбудено небето лута облаци, от сблъсъците между тях искрят светкавици и тътнат, като жени пустосват. Това, което можем в стих да спрем, не може да се обясни какво за цялостта ни носи, но мога да сравня с душевна медитация в едничка капка дъжд...
ОтговорИзтриванеДни, които започват от съня с надежда и свършват с очакваната надежда за сън ти желая, приятелю!