Пореден празник,
на който
ще загърбим думите,
забързали си
делниците с крачките...
Божурите
ще са свалили роклите,
та да възкръсне красотата
в другата година,
а косове
ще възхваляват
пак със песните
цвета на своя си живот,
дарен с черешите.
Щурците ще се молят
в нощите
за светлинките на светулките,
а денем ще настройват
по тревичките цигулките.
Листата ще тъгуват
за врабчетата,
подгонили праха
на пътищащата по полетата...
Ще бързат часовете
да са в крак със времето,
ще си предават
с ударите на сърцата
на рокендрола от акордите
и ще тактуват песните
със газ в моторите,
отдали свободата си на волята,
дори в отминалото да са млади.
По малките ръце на внуците
ще сричаме уроците
на обичта си
и по алеите ще търсим с тях
да ни докоснат с дъх
останал в стъпките
от пролетта на някоя година.
Камбаната на църквата
ще се поклаща в такт
в приспивните ръце на вятъра.
Монахът ще отмерва
с ударите на клепалото
отрязъците тишина
и ще загръща в тях
на всекиго от нас за вкъщи
по мъничко парче от празника...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Честит празник, inamay ! Нека успеем да запазим парчето от празника през цялата година!
ОтговорИзтриванеЧестит празник!Трябва да го има този празник,за да ни напомни,че сме българи и наистина трябва да оставим проблемите назад,за за почувстваме белотата на деня,топлината на слънцето,усмивките на децата,галещия порив на вятъра,красотата на рок енд рола и въобще на музиката,усещането за свободата,защото в този ден на чувствата ни заповядва само празникът.Докато съществува този ден,ще ни има като българи,ще я има и България!Нека,Калинче,да пийнем по едно за всичко това,а аз ще пийна и за твое здраве!Пийни едно и за мое.
ОтговорИзтриванеЧестит празник и на теб, Влади!
ОтговорИзтриванеНека в парчето празник си загърнем чувствата, които той ни вади и с най-голямото внимание, като към крехка ценност, да го запазим и за бъдното като Достойнство!
Честит празник, Мите!
ОтговорИзтриванеОт вчера, от навечерието на този, единствен от мен уважаван празник, един през друг събудено излизат спомени... от месец хорът се подготвяше, за да звучи с най-ярката тържественост за братята-създатели химна... не помня някога на този ден да е валяло... от сутринта най-ярко слънце грееше, цветята бяха с най-наситен цвят, за да стоят по-дълго преклонени пред иконата на братята... обличах бялата си риза с вдъхновението, с което Левски е облякъл за последно своята... очите на учителите ми от радост с гордост просвещаваха... И днес това достойно дело няма да се скрие от забравата, която му плетат с различни куки власт-владеещите от управата. Децата ни, прекрачат ли извън училищния праг, с любов се връщат наобратно пак и с уважение към книжнината, и към поднеслите я, техните учители, и към децата, на които те със същата любов ще я даряват.
Наздраве, Мите! За всичко, на което сме научени! За всичко, на което учим ние! За всичкото, което времето в децата с бъдещето ще предава!... Наздраве и за твое, наше здраве!!!