Очите ми отпиха

На дъщеря ми Яна,
която "положи" две планини
в "слуха" на залата...

Сред тишина от ангели,
насядали по ореоли на светци
да пазят тяхното мълчание
и белите стени на преклонение
пред този дух възраждане,
излязъл от амвоните на църквите
да ни предложи стълбите,
които водят в зала за молитва...
През гласовете на потайна Странджа,
разтварят в стъпките на нестинарки,
отгребали душа на извор
в среброто на котле
да съберат усмивката на слънцето
и с нея да потърсят
девствени поляни зеленика...
Баири топлят гърбове в лъчи на утро.
Глас на едно сърце
завързва на Родопа кърпа,
подканя вятъра да влезе в гайдите...
Извика болката, когато се роди,
изтече от ручилото,
превърна се в скала
и в гръд,
която да приеме радостта,
се прероди...
Отекна песента,
преплете си душата
с тази свобода на планина,
събудена в очите...
Притихнали стояха до светците ангелите.
Преклонено мълчаха в белотата на стените.
Изпращаха по стълбите
измолените с песните пречистени души.
Сълзите им разказваха,
че тази вечер са дочули глас на ангел...

*Благодаря ти, мило мое момиче!