Красива
самота
оглежда
звуците
на тишина
в небето.
Сърцето ти
от този миг
е връх
и притежава
цялото това
беззвучие.
Безизразен
обет
полагат
камъни
пред облаци
за неподвижната
променлива
на своята
природа -
търпение
до някакъв момент
непредвидимост,
каквато е
надеждата,
която даваме
за лек
на нашата
преходност,
наградата
за тази смелост -
да повярваш
в себе си...
в това,
в което избереш
да вярваш.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Попаднал в дирите на спомен, долетял
ОтговорИзтриванев безкрайните простори на мечтата,
откривам в самотата вечен идеал
и път към съвършенство на душата...
Извеждаш кредото на своя ден,
ОтговорИзтриванев овалите на мисли го шлифоваш
и с блясъка, проява на обикновеното,
показваш път за съвършенстване -
сред самотата на природата - ти сам.