И тръгна утрото,
направо през нивята.
Следите на мъглата,
мажорно, с пръсти,
на слънцето за мисълта
тревата проследи.
С акордите на банджото
безгрижната походка
на деня изтръгна,
преметна раницата пъстра
на поляната,
от парата
на стоплилата се роса
си гребна с шепа,
разроши кичурите на върба,
от слънчевите зайчета
в реката взе усмивка,
подсвирна
с песента на кос,
помаха на косачите,
ръка приплъзна
по коприната на макове
и разтопи остатъка
от свое очертание
в сребристата омара
от дъха на хоризонта...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Отдавна чаках тази творба от теб,защото тук има очакването на нещо хубаво и светло.Цялата картина е изпълнена със свежест и всъщност тя е носителя на настроението в унисон с определящата роля на мислите,защото те,емоциите,се раждат от мислите...
ОтговорИзтриванеПредстави си, Мите, неделя е, рано сутрин слънцето не е подкарало все още жаркото си колело... по пътя няма хора, млекарят тъкмо спира на пазара, над теб прелитат няколко врабчета... в слушалките подрънква банжото от песен и сякаш ти споделя колко му е свежо... усещаш се, като да си утрото, забравяш, че си тръгнал в този ден за работа, усмихваш се на острия, излязъл току иззад завоя слънчев лъч... росата щипва мокро на краката пръстите... усилваш си още звука на плеъра и ускороваш крачката... имаш чувството, че си сам, но пък за първи път май не ти пука, а се радваш...
ОтговорИзтриванеНа връщане от работа само събрах своите, от сутринта, усещания, а после в youtube потърсих и клипа към песента на Eddie Vedder... Ведро е, тъй както, когато си разбрал, какво е свободата да живееш...