събота, 16 май 2009 г.

Не съм… А може би не знам…

Аз не съм аз,
а този някой,
който
навътре в мен върви
и слага знаците
поравно -
след плюс и минус,
поотделно,
когато посещавам
всеки миг
на своето
отмерено условие
от уравнение,
за тишина,
с която разговаряме
през чашата,
застанала помежду нас
и питието от въпроси,
които е събудила вратата
със свития ми образ,
докато чакам да изляза.

2 коментара:

  1. Мотивът за двойничеството е решен като паралелна индивидуалност вътре в Аза,всъщност ако се поразмислиш това е отношението между съзнанието и подсъзнанието,защото много от решенията и човешкото поведение имат подсъзнателна основа...

    ОтговорИзтриване
  2. Подсъзнанието - нашето съзнание, когато включи висшата си скорост за улавяне и обработка на информацията между всички клетки в нас, които тромавото ни съзнание, от разум натежало, не може да достигне. Животът ни е подреденост от мисли, срещи, случки. Понякога можем да си обясним какво се случва, понякога това не се отдава, но винаги реакцията ни е продиктувана от нашето разбиране за света... Когато не зная за какво пиша, успявам да се разбера какво съм казала чрез тази себе си, която не познавам, която подсъзнателно, интуитивно води стъпките ми...

    ОтговорИзтриване