И когато от скука,
в безвремие,
в безпространственост,
в мисъл отворена,
полетя вдъхновено,
влезе в птица,
закръжа в любопитство
да види открито света,
да допре хоризонта с крила,
да прозре тази лента,
опасала кръгло кълбото,
по която не спират
да крачат направо,
на която от двете страни
е животът…
какавиден пашкул,
в който спим до разсъмване,
и природните скъсани дрехи си крием,
радостта по стените изписваме
да повтаря лицата ни с бръчките…
до съня, който няма да свърши…
Бавно с поглед прочете света:
детство,
палячо в количка на две колела,
островърха раирана шапка…
сянка,
която повтаря това
и се смее на всеки,
когато върви зад гърба…
бели къщи без покриви
и комини със дим от гнезда,
тъмни, плътни на цвят
силуети на хора,
по земята не стъпват,
с ходила от кокили вървят,
газят жал в брегове,
трупат кал по прозорците
на голяма,
проветрива шатра със купол,
взета в заем от цирк…
а децата вървят
покрай нея без път,
устремили напред
своя поглед да търсят…
Уморен от шума на крилете,
които го носеха,
скри очите си в дланите,
и безсилно притисна тъгата…
Пропълзя между пръстите влагата,
по челото на облак прокапа…
Заваля…
Дълго-дълго земята изтрива…
Блесна малко глухарче,
бели камъни
пътят на струйка проводиха,
а дървото
пред прага на двор прошумя
и съблече си дрехата
в поза на чакала майка.
Домовете прогледнаха
през слънца от прозорците…
Само него го нямаше..
с очите му гледаше
как палячо,
в количка на две колела,
му превръща мечтите във птици…
И след тях полетя…
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Страхотно е,какво да кажа,понякога не ми се коментира,само чета и изпитвам наслада и ти благодаря,че те има.Хубаво е това оптимистично начало в поезията ти,възвисява нагоре като твоите птици,които са понесли мечтите и точно това е силата на човека да пребори тъгата...
ОтговорИзтриванеСъгласен съм с думите на stormbringer!!! Благодаря и аз, че те има...
ОтговорИзтриванеДокато те чета понякога... усещам как дори слънцето се мести в една друга зона и започва да бие със сърцето ми... за да литнем с него в една друга реалност... на вдъхновени минути... И като птици листата си обръщат вятъра в красота, връщат като стих листопада до дъги, които с четки оставят топлина за пътеки в нови портали на словата ти...
БЛАГОДАРЯ ТИ и за този стих, и за всеки друг...
Има дни, в които носиш и тежи, а непостигат думи за начало... объркани са бримките в живота ти... уж си успял да ги нанижеш на иглата, без помощта на очилата, но чак след някой ред, отдолу зейва дупката. С годините се научаваш да поправяш грешките, а пък това започва да звучи, разказано, като оптимизъм... Само трябва да започнеш, трябва ти началото на стих...
ОтговорИзтриванеНе мисля да си благодарим взаимно, Мите, но твоето присъствие до опитите ми за стихове е винаги било гаранция, че ще направя следващата крачка!
Dark, какво да напиша след тези твои думи, които ми отвориха цветовете за нови картини... Не всеки разбира оключващата роля на словата... за съжаление. Птиците се следват с песен, допълват се, откриват се, живеят с радостта от красотата й. Само глухарът от дългото повтаряне, че може, оглушава и до слуха му тъй и не достига, че всички от гората са го чули, защото и той пее като тях, тъй като е птица. (Това можем да го минем като "отклонение", но без да му пришиваме определението "лирично".) Истината е, че ти си една ярка душа с очите на дете, която ми е дала най-голямата подкрепа, за да продължа да пиша!
ОтговорИзтриване