Съблякох сянката...
а тя, в сатена на леглото
се гласи да спи...
и мързеливо се ослушва,
да разпознае този,
който в стаята
въздиша завистливо...
пианото, по кубчетата лед,
изпълнили до край
на чашата с мартини
мисълта за жега,
окато чакат пак
за отговора на един въпрос:
“Ти мен обичаш ли?”...
А той, като не казва “Yes!”
повтаря все “Perhaps…”
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Всъщност трябва да откриеш какво се крие зад сянката,защото понякога тя е маска, а маските понякога са по- въздействуващи от съдържанието,но зависи от гледната точка.Но винаги трябва да търсиш смисъла- в това е ролята на разпознаването...
ОтговорИзтриванеstormlringer... Как винаги успяваш да извадиш и това, което тъй умело скривам (мисля)?!...
ОтговорИзтриване