сряда, 20 януари 2010 г.

Снегът... заради...

А може би
снегът не само скри
руините
на старата ни къща,
изчисти покрива
от счупените керемиди,
извая клоните
на старата върба
с молива в бяло,
приспа изгърбения праг
и проследи по двора
измръзналите лапички
на котка...

Снегът
в кристалите събра
условието
на откритията си...
за топла вечер
на капчук
и бяла пазва
на кокиче,
и пролетния дъх
на вятъра,
закичил
своите представи
за толкова очаквано
в очите на прозорец,
взел облаче
в лъчи на залез...

Снегът вали...
затрупва символи.
Не всички.
Само неподходящите.

8 коментара:

  1. Снегът затрупва всичко, дори себе си. Самият той е символ, на тишина и спомени, които се топят на слънцето на времето.
    Добре дошла отново тук, inamay.

    ОтговорИзтриване
  2. Снегът крие това което се вижда
    но вътре в него нещо се раздвижва
    разбутва студеното и мръсното
    щом усети топлината слънцето
    отваря малко местенце за зрънцето.
    /Добре дошла inamay!/

    ОтговорИзтриване
  3. Пламен Бочев...
    Благодаря ти!
    Радостно ми е, че стих като този се хареса :)
    От мене също поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. Владимир Иванов (krizt)...
    Сняг... Обичам го, когато си вали, когато е постлал дърветата, перваза... когато радостно се къпят в него и врабчетата... когато крие себе си под още...
    Харесаха ми мислите за символите... Те често стават повод между хората за неразбиране, но с времето се научаваме да ги ценим, да ги откриваме...
    Топло ми е посред януарски сняг с това посрещане... Благодаря ти, Влади! :)

    ОтговорИзтриване
  5. Руми66...
    У всички нас, щом гръмнат фойерверките на новата година, започва тайничко да зрее зрънцето надежда за топлина от вятъра, разплакал стрехите, събудил кълновете на зеленото с дъха на пръст... Когато всичко вън е бяло, когато нощем се прескачат зайците, а печките отглеждат по тавана сенките на пламъци, най-зрее и очакваното...
    Здравей, Руми! Благодаря, че пак си тук!!!

    ОтговорИзтриване
  6. Снегът е като пауза
    в която си почиваш
    от калното,
    от сивото
    но само докато реши да си отиде...
    А после пак е сиво.

    Хубаво е да те чета отново :) Радвам ти се, да знаеш :)

    ОтговорИзтриване
  7. Лара...
    Имам приятел. Наричам го "най-добрия ми приятел"... Защото знае колко е красиво сивото отзад, заради всеки цвят, застанал върху него... Щеше ли да ни отмерва пауза снега, ако не виждахме това, което скрива? И щеше ли да е така наситено и бяло, ако цветът на сивото не стоеше за основа на снега?
    И аз се радвам, че си тук, Лара :)

    ОтговорИзтриване