събота, 25 септември 2010 г.

Капчици от лятото... с дъх на море...

*
Остана.
Лятото остана на брега.
Намери дом в едно иглу.
От пясък.
А вятърът ще го отрупа
със седеф.
И ще оглежда своя лик
за топлина...
*
Зад ъгъла
на керемида
немирен слънчев лъч
откри
искриците от топлина
в очите ми.
Разсипа се по парапета
и с камъчета от петна
започна да играе дама.
По шахмата.
На пода.
Който е до мен.
И няма да ме спре
да съм дете...
Обувките... Ще ме почакат...
Ще съм голяма после с тях...
*
Брегът е топъл
от следи.
Камъшът спи.
А вятърът,
с криле на чайки,
пътека за луна
реди.
Морето шушне.
С глас.
На мидени черупки.
Синьо. Тъмно.
Една вълна
се върна от брега.
Да вземе сили
в дълбините.
И да прескочи.
Заоблената купчина
от камъни.
Зад тях е тихо.
Иска да поспи...
*
Градче с утихнали асми
и южен дъх в смокините
намята с лунено платно
два закъснели силуета.
В жилетките на есента си.
Следите върху дланите
са топли.
И без значение къде
съдбата е посочила
да извървят по-сетне
всеки своя път.
Сега са заедно...
Като звездите си мълчат.
И се разбират като тях...
*
Последни капки вятър
процеждат палмови листа.
По раменете чезнат.
Под бялата ми риза.
И в джоба на елечето.
Над покривите слънцето
разстила път.
Морето маха отдалеко
с отблясъците от сребро...
Останахме и ние част от лятото.
Със стъпките си. По брега.
Онази малка чайка
ще впише мислите ни
с тъничката човчица.
След тях.
И с многоточие от пясък...

четвъртък, 16 септември 2010 г.

Кой казваше, че улиците нямат дом?

Кой казваше, че улиците нямат дом?
Когато преповтаря думи на танго акордеон,
а уличните лампи се държат
с блестящите си мисли в локви...
Оглеждат своите мечти по релси
и пейките намятат с тъмнина...
Отвеждат влаковете в гари,
прибират хората от тротоари...
Надникват в пощенска кутия,
отсъствало писмо да отнесат...
Реката следват с тишина на бряг,
прегръщат с мост-ръка
и дълго в щрихите на парапет
с отблясъците мият звезден прах..
Под покрив на трамвайна спирка
посягат за чадър,
от неочакваните капки дъжд
да скрият прашните си стъпки.
В стъклата на витрините се вглеждат
и чак до сутринта остават там...
Приемат сенки на дървета
и от шума в листата глъхнат, замълчават...
Кой казваше, че улиците нямат дом?

петък, 10 септември 2010 г.

За дни, в които...

Има дни, в които...
душата ти е тяло,
а мислите са
забранени плодове.
Ако посегнеш да ги обереш -
не ще са зрели.
И затова - да помълчим,
тъй както аз...
за най-добре...
Приемам слънцето да облече
по-топло мойто сиво слово
и чакам есента да не отмине...
Не я обичам плаха,
а в дните си,
когато е обагрена
до пълното щастливо...
Не е достатъчно да е септември.
А утрините да са медни.
И вятърът
да крие длани в шума.
По жиците
да се нанижат капки,
а няколко
да очертаят
върху бодлите
и на шипката корона.
Прозорецът
да ме държи отвътре.
А облаците
да не са така бездомни.
И може би,
жилетката да си ме спомни...
Има дни, в които...
такситата минават пълни,
а тротоарите отново търсят
под летните чадъри синьо...
Афишите напомнят думи
от вчерашен театър,
посоката му помнят...
Витрините,
като в безкраен кадър,
отглеждат хора,
а поносимите неща...
те са в обувките и носят мен...
Има дни, в които...
часовниците мислят раздвоено -
между голямата и малката стрелка.
Писмата... те отлитат,
тъй както птици в път за юг.
Цветята зад стъклата -
откъснати от своя дух.
И само улиците са си същите,
със светофарите
до пешеходнните пътеки
и белите полета на остта...

четвъртък, 2 септември 2010 г.

Край огнището

Зад хоризонта на деня
нощта събира съчки.
Рисува с тях око на кръг
и с парещата гръд
на топлата земя
го пали...
След тънка нишка
димен път
рояк светулки се издига -
в мечтите светлина
да срещнат Персеидите...
Денят припуква
в спомена на съчките -
изгрява в тях
с цвета на лятото.
С графитените пръсти
въглени редят:
опушени листа от прах,
червени макови крилца,
триъгълните люспи блясък,
прихванати от слънчев лъч
в река,
изминатият път от колело,
зелено-жълтата редица
от глухарчета
и зрелите оранжеви желания
на августовски праскови...
Въже от пламък обикаля
за още цвят.
От върховете на тревички
копринено парче небе
поглежда синьо...
Нощта е тиха. Будна.
Допива огнените цветове
на този ден
и край огнището се свива...