четвъртък, 2 септември 2010 г.

Край огнището

Зад хоризонта на деня
нощта събира съчки.
Рисува с тях око на кръг
и с парещата гръд
на топлата земя
го пали...
След тънка нишка
димен път
рояк светулки се издига -
в мечтите светлина
да срещнат Персеидите...
Денят припуква
в спомена на съчките -
изгрява в тях
с цвета на лятото.
С графитените пръсти
въглени редят:
опушени листа от прах,
червени макови крилца,
триъгълните люспи блясък,
прихванати от слънчев лъч
в река,
изминатият път от колело,
зелено-жълтата редица
от глухарчета
и зрелите оранжеви желания
на августовски праскови...
Въже от пламък обикаля
за още цвят.
От върховете на тревички
копринено парче небе
поглежда синьо...
Нощта е тиха. Будна.
Допива огнените цветове
на този ден
и край огнището се свива...

2 коментара:

  1. А лятото си тръгва изведнъж, със спускане на нощ, наметната с по-тежък хлад. И търсим топлината на жилетката, и цветовете на горещото, на зрялото, на ароматите от жътвата, поляната и купчинките със сено... и огъня, докато търси всички тези цветове...
    Слънчев поздрав! :)

    ОтговорИзтриване