петък, 20 май 2011 г.

Пътят, за който...

Като стар пергамент
пътят кожата своя
в коловоза придърпа,
отеснелите дири изпъна,
като пори на лято отвори
(за надежда)
и молитва за стъпки на дъжд
с всеки камък повтори.
В хоризонта
вдяна двете посоки,
на гърба си преметна баира
и с вихрушка от прах
на небесния мир
тихо, плахо
сякаш нещо продума.
От крайпътната нива
тишина го прегърна,
на щурците от песните
всички нишки протрити
в цветовете на мак
той превърна.
След случайна каруца
се закашля с отминало ехо.
После всяка минута със спомени
умножи с часове, часове, часове...

вторник, 10 май 2011 г.

КОПЧЕТА

* Знам, че писането е потребност. Ала когато физическото оцеляване стои пред прага, оставям всички думи в раклата и вземам само цветовете им за прежда и за нюансите на акварела, с които се опитвам да изказвам тях, докато копчетата се търкалят към пазара...





Извивките на вятъра по пясъка, едва запазил отпечатъка, изпратиха по мисълта ми този цвят, да продължа материята в копче.
Само лунния блясък не стига, когато го отпива росата и оглежда цвета на листата, а оттам е тъй близо, през очите, ръката, до платното от глина на копчето.



Като бях още глинена топка си мислех... как иглата ще вшие сърцето ми в най-шармантната шапка.
С остър връх мека нишка прокара по ръба на безликата дреха и овалът отвори очи за небе подир хладното пладне.



Всеки цвят е добавка по бялата кожа на моето глинено тяло. След последния щрих и онази забавна закачка на четката, проговаря естетът у мен.
За Париж може всеки да каже, каквото си ще. Но, парижко червено... само аз ви показвам... без глас.



Моят свят е начало, следвам пътя, по който ще тръгна след твойта ръка.
Аз съм, колкото мисъл преди да се впише на белия лист и обичам да пълня илика.
Колко прави са цветните линии в моята мрежа... и ръката, която полагаше тях, ни за миг не забрави накъде да повежда.



Като шарена сянка на пумпал се отпуснаха цвят подир цвят и оставиха тях върху жадното копче.
Ако можеха всички звезди да говорят, скромно биха поискали, ако не имена, то поне да им впишем короните в копчета.

Обличането на Хармония

Обличането на Хармония
Събирам в ръцете си
богините харити.
Откривам с тях
неподозираните нишки
съвършенство
към цветове,
които крият голата Хармония -
невидима,
с едва загатнати черти
полепнало въображение...
и боса...
Щом вечерта притвори
зад звездната врата небе,
Пейто, Фаена, Клета,
предат сияйните желания
на боговете...
Плетат ефирна тъкан,
наричат бримките по имена -
Кристална капка в цвят невен,
Замръзнал кехлибар
от пазвата на бор,
Жасминови листенца в огърлица,
от Портокалови цветчета броеница
и Панделка от вишнев цвят,
и Копчета от минзухари в пролет,
Камбанки от шишарки,
Канелени корички аромат,
Акцент червена шипка
и Ръжен клас във всяка гънка,
и Бисерчета дъжд, и Перли снежни…
В ръцете ми богините харити пеят.
И диплят рокля.
За среща на Хармония
с очите на света ...