петък, 31 декември 2010 г.

В часовете, преди да си тръгне

Като цвят от реалност
си отива годината.
Календарът се свърши.
Не запомни листата си.
Но остави следа.
На стената.
В пожълтялата сянка
под себе си.
Като сламка край огън
ще тръгне,
с топлина от прибраните дни,
с песента на щурците отвътре
и онези искри,
за които очите ,
щом се смеят, отронват сълзи.
Орисия остави на всеки -
две ръце,
през труда да намират любов.
На ръба на нощта ще погали града,
ще се смеси с дъха на шума,
на смеха, на шампанското...
Ще остави реалния свят
да брои единици след нея...
за начало - без цвят...
после, знае ли някой,
тя с какъв ще си тръгне...

петък, 3 декември 2010 г.

Една от друга...

Луната пак стои,
подпряла лик
в очите ми...
Напомня на сълза,
преди да се превърне
в тишина,
преди да се откъсне
с този топъл звук,
от който на нощта
ще пари...
Прозорците изписват
с въздишките зад тях
адреси...
Луната в тях
ще подреди
разбърканите мисли...
или...
ще слезе по перваза
до съня,
за да си спомни нещо,
нечие... наричано преди...