петък, 30 юли 2010 г.

"Eдин ден ще дойда, но не като сянка..."

И не остави
сянката следа,
докато падаше
през урвата
на времето...
На бреговете
нищото
през краищата
свърза,
помежду тях
душата си съблече
и в белия покой
на вечността
заспа.
А времето,
усетило безкрая,
забърза,
по камъните
на вселената
потече,
запя на тишината
песента
и се събра
в началото на капка…
една сълза…
шлифовано с тъга
несъвършенство…

неделя, 18 юли 2010 г.

Future

Бъдеще...
В педалите на колело.
В откъснатите точки
обиколка.
И в сянка
по следобедна алея...
Свободното пространство
преминава
над сивата,
гореща маса тротоар
и криволичи
между покривите
по небето.
Оранжеви сандали,
бяла риза,
разголено от копчетата
рамо,
безгрижно летен силует
до долу...
От бъдещи плакати
мисли
на спирката за автобус
оглеждат се в света,
под шапката,
в очи...
за очилата свои.
Отричат възрастта
с написани върху салфетка
думи
и ги подреждат в кошницата
до ветрило.
И неумело разпиляват
всички...
до дъното...
да има винаги
неписани...
за бъдеще...
Ако не завали...

неделя, 11 юли 2010 г.

Нощи заедност

Нощи заедност...
И събират
в крайречни завои
умора...
После кратки,
сплели дните минути...
И държалите
в шепите прах
от звездите секунди...
Часовете,
в огледало от привечер,
влезли в река...
Грог, с щипка канела,
в очите...
И топи бучки лед
по косите.
Бяла стая се кичи с мечти.
В гардероба живеят проекти.
А оставен встрани силует
търси в римите проза.
За стих.
За парижко червената рокля
дантела...
Колко нощно мълчание...
Ананасово меко...
По угаснали лампи
достига в съня.
По стените от спусната нощ
нарисува ухание -
мед по устни
и капка роса до копнеж...
Ситно вятър
поглажда декорите,
с тънка струя дълбае
в оттенъка пласт,
от праха на неон...
Ако имаше сутрин роял,
по клавишите щяха да тичат
светли сенки взаимност...
Нощи заедност... общи...
А времето -
то ще вземе поредната,
тази...

неделя, 4 юли 2010 г.

Etude-tableau

Край върха на съня
някой стих е забравил...
С тъмни, меки окови
нощта
приковава луната,
а в листата -
привързва
да спи тишината.
Вейна вятър.
Открехна тетрадката.
Замириса на лято,
на допрени ръце,
на коси разпилени,
на канелена пръчица
с бор,
на утеха.
Две безгрижни светулки
в песента на житата
откриха посока.
Бледа сянка
от спомен отмина
и стихът
от тетрадката взе…