четвъртък, 27 януари 2011 г.

Не само днес

На П.

Днес само,
заради странната
привичка
да забравяш
(поискам ли),
днес ще открия думите,
с акцент за теб...
Изгубените ласки
лутат безтегловност
в отсъстващо (от мен)
пространство,
а рамото,
все още пази (знам)
сън с дъх от моя
и скришната сълза,
отнесла в себе си това,
което ти разбра...
Нощта разнася шепот (твоя)
дори след теб.
В прозорците оставя
капки заедност,
с онези кръгли думи,
които ти
не мислеше преди
тъй гласно...
слухът ми ги намираше
из мълчаливата отмора
на очите ти...
Днес само,
все още съм
с прашец от твоя сън,
говоря в себе си на теб,
планетите открил на мое име,
в нощта на полети
с разпръснатите цветове
разсъмване,
когато докосването (всяко)
е изжадувана година нежност...
По избелелите за сън стени,
когато утро прошуми,
с ръце намираш моите желания,
отключваш с устни
огнените цветове,
от стаята издигаш върхове,
душата ми да ги открие
с твоята
по път от йероглифи на въздишки...
Днес само,
когато времето ни взема крачки
от мисълта за утре
и дните стават толкова ужасно дълги,
днес (не само)
и думите ми искат теб...