неделя, 11 юли 2010 г.

Нощи заедност

Нощи заедност...
И събират
в крайречни завои
умора...
После кратки,
сплели дните минути...
И държалите
в шепите прах
от звездите секунди...
Часовете,
в огледало от привечер,
влезли в река...
Грог, с щипка канела,
в очите...
И топи бучки лед
по косите.
Бяла стая се кичи с мечти.
В гардероба живеят проекти.
А оставен встрани силует
търси в римите проза.
За стих.
За парижко червената рокля
дантела...
Колко нощно мълчание...
Ананасово меко...
По угаснали лампи
достига в съня.
По стените от спусната нощ
нарисува ухание -
мед по устни
и капка роса до копнеж...
Ситно вятър
поглажда декорите,
с тънка струя дълбае
в оттенъка пласт,
от праха на неон...
Ако имаше сутрин роял,
по клавишите щяха да тичат
светли сенки взаимност...
Нощи заедност... общи...
А времето -
то ще вземе поредната,
тази...

Няма коментари:

Публикуване на коментар