петък, 10 септември 2010 г.

За дни, в които...

Има дни, в които...
душата ти е тяло,
а мислите са
забранени плодове.
Ако посегнеш да ги обереш -
не ще са зрели.
И затова - да помълчим,
тъй както аз...
за най-добре...
Приемам слънцето да облече
по-топло мойто сиво слово
и чакам есента да не отмине...
Не я обичам плаха,
а в дните си,
когато е обагрена
до пълното щастливо...
Не е достатъчно да е септември.
А утрините да са медни.
И вятърът
да крие длани в шума.
По жиците
да се нанижат капки,
а няколко
да очертаят
върху бодлите
и на шипката корона.
Прозорецът
да ме държи отвътре.
А облаците
да не са така бездомни.
И може би,
жилетката да си ме спомни...
Има дни, в които...
такситата минават пълни,
а тротоарите отново търсят
под летните чадъри синьо...
Афишите напомнят думи
от вчерашен театър,
посоката му помнят...
Витрините,
като в безкраен кадър,
отглеждат хора,
а поносимите неща...
те са в обувките и носят мен...
Има дни, в които...
часовниците мислят раздвоено -
между голямата и малката стрелка.
Писмата... те отлитат,
тъй както птици в път за юг.
Цветята зад стъклата -
откъснати от своя дух.
И само улиците са си същите,
със светофарите
до пешеходнните пътеки
и белите полета на остта...

4 коментара:

  1. Много силно!
    "Душата ми е тяло" -тъжно и точно :(

    ОтговорИзтриване
  2. ...Прегръщам си те...


    Цвете за теб

    ОтговорИзтриване
  3. Кръстю...
    Докато все още "душата ми е тяло" и мълча (то писането тук си е мълчание... зад мен е стаята и чувам, ме повтаря :), се вслушвам в музика (например, Melody Gardot - Goodnite, сега), усещам със слуха как звуците пропукват тъмнината на нощта и тя открехва тялото, загатва словото... за свобода в мечти (поне)...

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен...
    Морско момиче, усмивка ти изпращам! Прегръдката - на живо. Скоро... Ще слушам есенните ноти на вълните, а вие с Робинзон ще ми разказвате за лятото :))

    ОтговорИзтриване