събота, 8 май 2010 г.

Врата

Врата.
Към вътре и навън.
Зад нея винаги
за другите е сън.
А вън –
сънят е само смисъл
как да запишеш
преживяното.
Врата.
Затворена, заключена,
открехната, преграда.
Измислена да защитава.
А с времето –
разделя, прикрива,
мълчи със стаята,
загърбва.
Врата.
Изпиташ ли пред нея страх,
недей отваря,
може би крие вход на ад.
Но ако заговори в теб копнеж,
я отвори,
навярно вътре е надеждата
или
врата,
която е последна
и води до отворения свят,
към онзи,
откъдето сме дошли,
към онзи – без преградите.
Ако не си видял вратата?
Ако не си се питал има ли я…
Тогава?
Тогава - измисли я...

4 коментара:

  1. Навсякъде врати, а колко много са заключени от времето или от хората. Къде е този свят, където вратите са отворени за гости винаги.

    ОтговорИзтриване
  2. ...от толкова отворени врати
    а вътре тишината ме посреща
    и някак си лъчът навън блести
    да си отивам, някъде
    а там навън ме чака среща...

    ОтговорИзтриване
  3. Владимир Иванов (krizt)...
    Мисля, че този свят е в нас, Влади. Само ние можем да премахнем врати и прегради от входа на душите си. И тъй ще видим онзи свят, от който сме дошли преди хилядолетия и който сигурно приема после и душите ни, когато вече са отворени...

    ОтговорИзтриване
  4. Руми66...
    От тишина и въздухът мълчи.
    Вратите са отворили посоки.
    Дъхът едва се сдържа
    да не затвори своята...
    А трябва да върви...
    Отвсякъде лъчи на слънце...
    В коя от всичките е пътят й?!
    И в кой ще я открие срещата?!
    -----
    Поздрав, Руми!

    ОтговорИзтриване