понеделник, 17 октомври 2011 г.

Към "Сутрешно... на някого... от днес", но вече без някого...

Откъде да започна? От дългото мълчание, което оставих да ме оплете и отдели от другото ми аз? Или от споходилото ме желание да съм сред пишещите, но не като невидимият им читател, а като... Трудно ми е да кажа като какво. Може би просто искам да съм видима в този свят, който винаги съм смятала за по-истински, не защото е по-желан, а защото е по-достъпен за полетите на душата...
Препълних се от ежедневие и от тълпа по тротоарите, в трамвая, в парка. А от витирините по улиците ослепявам. Оставила бях мисълта да спи под мотото, което бях избрала след кончината на приятел: "Това, което има смисъл вече няма"... Твърде много няма се събраха, натежаха. Прозорецът остана нависоко, от погледа далеко и залезите се изгубиха за него, а изгревите спряха да се четат по облаците до комините на ТЕЦ-а... Понякога нощта пропуска къс луна, сама, откъсната от покриви, от сенки, в които се спотайват клони на дървета... Понякога открадвам няколко минути полет, додето погледът достига, без да се препъне в ярките реклами на мобилни оператори и на хотели... Понякога за кратко си представям на планината силуета и се подсещам да не забравям, че е там, докато аз стоя на светофара и мислено плета от мисли броня за шума, за погледите на невиждащите стъпките си хора, преди да са увлекли моя... Понякога миговете се изпълват с толкова откъснати моменти и всеки моли за начало, да продължи до края, извървяват се върху екрана на очите ми, пресъхват от горещия им вятър и се затварят под клепачите от сън... Щях да измисля състояние, което може да събира красивата мелодия на всеки ден с изписваните ноти в мен, когато пръстите докосват буквичките от клавишите. Щях да открия начин да покажа образи на невидяно. И да закрия тъмната страна на тъмнината... Изглежда засега ще ползвам светлината, за да покажа себе си отново. После ще продължа и с щях...

4 коментара:

  1. Това щях, ако идваше така... Може би щяхме да си поръчаме от снощи. Може би от оня ден. И автоматично ще излизат еднакви, като клонинги.
    Обаче толкоз сме различни. Даже светлината е такава. Не всеки я поглежда от към себе си. А там понякога е сенки. И като дойде слънцето тогава идва ЩЯХ...

    ОтговорИзтриване
  2. "Твърде много няма се събраха, натежаха."

    ...Веднъж ме попитаха Приятелчице-"Можеш ли да носиш тежко?"...ако бях прочела това,щях да отговоря по друг начин...като този например... Мога докато успявам да " открадвам няколко минути полет"

    Огромна прегръдка!
    /Цвете за теб/

    ОтговорИзтриване
  3. Руми66...
    Много хубаво си погледнала към светлината, Руми... откъм сенките, за да изгрява слънце и защото ЩЯХ така не е съвсем крайпътно...

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен... Приятелчице, ако знаеше само колко е трудно да открадваш полет, когато имаш болка в крилото си, когато няма кой да ти повдигне погледа към синева... Но като поразмисля, там, горе, в лекотата на ефира, са тези, за които в дните си тъгуваме и само ако полетим отново ще се срещнем с тях...

    ОтговорИзтриване