неделя, 14 февруари 2010 г.

Предпролетно... от февруари


Цяла нощ
ту капчука
се смя,
ту небето
сърдито замерваше
с капки нощта.
Вятър гонеше
мрака през тях,
а в стъклата
повтаряше
с пръсти
дочутите пръски.
С тишина
за искра
от светкавица
стаята дебнеше,
а стените
приспиваха в ъгли
страха
Светна шапка
на облак
и стъписа небето
пред прага на утрото.
Изтъня тъмнината,
по ръба
на перваза
се свлече.
Огледално пастелно
в светлина
по прозорците
този ден
се изрече.
И отвори
за слънцето порти
под огромна
и ярка дъга.

Няма коментари:

Публикуване на коментар