Концерт за пиано и вечер отдалече

Клавиши от концерт

и тема за поети...

Дълбоко пазен дъх

от лято на море

и тайни мисли,

сгушени в пътеки,

с шума

на изсушени билки,

за вечери

в замисленост на чайник...

сред зимна приказка

с рояци сняг,

примамени от светлина,

под шапката

на уличната лампа

да изиграят

танц безкрайност...

и капките

на пролетен капчук,

загатнати едва

в ръкава на душа,

с покана

някой да допише стих

в такава нощ, веднъж...

Широко се разливат звуци...

Поле. До хоризонта бяло.

И тънките следи

от стъпки на шейна

през късите звънчета

из заплетената грива

на моето далечно детство.

А някъде из нощите

се губи край на приказка...

Елегия. Елей за слух...

Цигулките златят едва

заспалата далечина в стъклата.

Унася се,

в дълбокото на синьото,

пианото...

Лицата зад картината

ще слушат после...

когато искриците

от сцената на печката
замлъкнат...

да не събудят

смисъла на този сън.