сряда, 17 февруари 2010 г.

Концерт за пиано и вечер отдалече


Клавиши от концерт
и тема за поети...
Дълбоко пазен дъх
от лято на море
и тайни мисли,
сгушени в пътеки,
с шума
на изсушени билки,
за вечери
в замисленост на чайник...
сред зимна приказка
с рояци сняг,
примамени от светлина,
под шапката
на уличната лампа
да изиграят
танц безкрайност...
и капките
на пролетен капчук,
загатнати едва
в ръкава на душа,
с покана
някой да допише стих
в такава нощ, веднъж...
Широко се разливат звуци...
Поле. До хоризонта бяло.
И тънките следи
от стъпки на шейна
през късите звънчета
из заплетената грива
на моето далечно детство.
А някъде из нощите
се губи край на приказка...
Елегия. Елей за слух...
Цигулките златят едва
заспалата далечина в стъклата.
Унася се,
в дълбокото на синьото,
пианото...
Лицата зад картината
ще слушат после...
когато искриците
от сцената на печката
замлъкнат...
да не събудят
смисъла на този сън.

Няма коментари:

Публикуване на коментар