понеделник, 8 юни 2009 г.

Докато чакам... да си тръгна

Останаха в гнездата птиците
и пътят някъде
след спирките си продължи,
изсипал в улиците
пъстрата забързаност на срещите,
събрали нечии желания, съдби.
Онази дълга и проточна песен
от извора на тъжна флейта
и този ден е с мен,
завързва скъсаните нишки на душата ми.
Реклами алчно търсят слух.
Ехти от колелата на заминалите куфари.
От ненаситени прегръдки и в очите пари.
И идва мястото на друг
да чака толкова
за срещата с раздяла,
че да си тръгне
в миг един завинаги...

4 коментара:

  1. Не,никой няма да си тръгва.Поне не и от себе си.Животът се движи на подскоци - срещи, раздели и отново срещи.Понякога човек иска да остане сам,да осмисли преживяното,за да се включи пълноценно в общуването...А завинаги,мисля,че човек си тръгва само един път.

    ОтговорИзтриване
  2. Обичам да съм никой сред потоците тълпа на гарите. Застанала удобно, изоставила до стола бързането за минутите, когато по ще наближи часа за тръгване, се чувствам като онзи, който наблюдава нас, облегнал се на облаците, а ние идваме и заминаваме, от някъде, за някъде, изчакваме... Един невероятен ритъм, за непросветеното ухо на някой би прозвучало като хаос, но е такава музика... И толкова си сам, че напълно се изгубваш в смисъла на величината непрекъсната тълпа от много малки и самички точки. Достигаш в размислите си до апогея на последното, на край от път. Е, не сега, но всички знаем, че веднъж той ще ни е завинаги...

    ОтговорИзтриване
  3. Започнах да харесвам самотата и се плаша от това.А скъсаните нишки на душата ми завързва времето, завързват детски пръсти,завързва стих или мелодия...Добре, че ги има, иначе как бих оцеляла...Разделите заливат душата ми с болка и след тях слънцето трудно си пробива път към мен.
    Усещаш света край теб и в теб по неповторимо нежен и образен начин и умееш да обличаш чувствата в страхотен стих! Радвам се, че те има :)

    ОтговорИзтриване
  4. Все тъй обичам самотата, Ружа, и повече усещам нейна близост с присъствието й в музика, по стих... и тъй затрогващо и с нежност приласкава, че нямам сили да изляза вън от този свят.
    И знаеш ли, оттатък нея, в онзи лицемерен свят, отново са се вкопчили да проповядват кой е свят и колко грама трябва да тежи поезията...
    Ще си остана тук и в самотата...
    Поздрав, слънчева!

    ОтговорИзтриване