вторник, 4 август 2009 г.

Пресичане

Отвъд местата, на които е описано, че имат имена, лъкът бележи в струните на чело точки за пресичане... въжетата мълчание ще се свлекат до глухите си сенки.
Косата ми е е топла още от дъха на слънце. Охлаждам я с отминали я изречения.
Под валса, слязъл с пицекатото по стълбите, пронизана обувката на Пепеляшка няма дни.
Крадливо се пресягат алчните желания, в които не достига истина - под кукувица я оставят да ги мъти.
Вратата на изповедалнята не се отваря в сряда – щe пази крепостта с обета си за неизричане.
Върху екран-стена, от времето описвана все с кални пръсти, поставки златни за очи на свещи, броят по памет цветовете в пясъка, оставени от изгорелите надежди за олтар, без спомени за помен.
Отделни куполи са скрили в себе си една и съща муза - в профил от преди и след като ще изрисува своите черти в анфас.
Взаимствали са рицарите плетката за бронята от лабиринтите на ада.
Остана да допия чашата си тихо.
Гондолите в очите ми ще следват ириса.
Предадох си емоциите по кръвта, когато ме ухапаха бездомни кучета – ако процентът хора в този град надмине цифрата, с която се живее от статистика, ще могат да се върнат в мене пак.
Сърцето ми приема формата за лед, в която чакаш да се охлади бутилката с любимо вино.
Ако оттатък беше ъгъла, зад който ще се скриеш, ще те дочакам да си идеш.
Оставам тук с очакването да ме отвлечеш…
Не нарушавай тайната да даваш…

2 коментара:

  1. Празнотата идва,когато пресечните ни точки с другите ги няма и това не е празнота на душата,а на общуването,което води от своя страна до изостряне на възприятията.Разглеждаш психологическите аспекти на отчуждението,това е една модерна тема,зная,че не заради това я засягаш,но отчуждението е проблем,световен.

    ОтговорИзтриване
  2. stormbringer... Пресечните ни точки... се лутат по лъчите на координатните си оси - x, y, z... къде са им местата? В отсечката ab? Или cd? Но между буквите им не остана място...

    ОтговорИзтриване