четвъртък, 27 август 2009 г.

Всички сме... нетърпеливи

Боси стъпки
подир росата,
сгушила се до дувара,
са минали
по тихата страна
на старата пътека,
дочули
правописа на пчелите,
невидим като музика,
с реалността
на всеки неин звук...
Довял е вятърът листа,
натрупал е познатите
от някога неща,
които паметта
по интуиция възпроизвежда…
Ключът е някъде
под купчината от години,
а думите звучат
като позната за слуха,
неизговаряна
пред други нежност...
Незабележимо бавно,
с отчитане значимостта
на повторението
в излитането на рояк пчели,
непостоянството на пеперудите
в придвижването им
между пилоните
на цъфналите маргарити,
се вмъква взетият назаем ден
за връщане към срещата
с кирпичената селска къща
от миналото лято…
Видях това, което знам,
но не изказах...
известна мъдрост
от природата -
живееш... просто…

2 коментара:

  1. Прекрасно е това връщане към корените,към родния дом,към топлотата на близките и обичта,към усещането за пълнокръвие на битието,изживяно някъде,което сега е извън нас и от това противопоставяне се появява усещането за изгубените ценности в обикновената необикновеност на живота , това,което се повтаря и очакваш като въплътена мъдрост на бититето...

    ОтговорИзтриване
  2. stormbringer... Това, което се повтаря от години, животът на рояк пчели в дувара... изглежда да е все един и същ... За да са същитет, умирайки пчелите си предават от звука в крилете... Промяната е в смяната на поколение, за се продължава винаги живота им, такъв... излитане, цвят, цвят, аромат, нектар, богатството в прашец, завръщане...

    ОтговорИзтриване