неделя, 4 юли 2010 г.

Etude-tableau

Край върха на съня
някой стих е забравил...
С тъмни, меки окови
нощта
приковава луната,
а в листата -
привързва
да спи тишината.
Вейна вятър.
Открехна тетрадката.
Замириса на лято,
на допрени ръце,
на коси разпилени,
на канелена пръчица
с бор,
на утеха.
Две безгрижни светулки
в песента на житата
откриха посока.
Бледа сянка
от спомен отмина
и стихът
от тетрадката взе…

4 коментара:

  1. Различна те намирам, мила, но все така нежна.Много е хубав стихът и не те оставя безразличен.
    Хубав да е денят ти утре!

    ОтговорИзтриване
  2. Этюд

    «Сон оборвался
    Забытья стихом …

    Тьма мягкими цепями
    Ночи
    Луну сковала.
    А в листья
    Уложила
    Тишину ко сну.
    Повеял ветерок.
    Тетрадку разлохматил.

    Запахло летом:
    От руки касаний,
    От расплетенных кос,
    От стебельков корицы
    С лугов,
    На счастье.

    Два беззаботных
    Светлячка
    Нашли себе дорогу
    В песне нивы.

    Воспоминаний тени
    Светлые
    Стихами встали
    Из тетрадки …»

    Роман

    ОтговорИзтриване
  3. Лара...
    Различна... може би... оставила съм в гардероба тъмната жилетка и съм извадила оттам шал, рокля, кошница и спомени от лятото :)
    Благодаря ти, Лара!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен...
    Роман, спасибо!
    Правда, ты художник!

    ОтговорИзтриване