четвъртък, 5 август 2010 г.

Оттатък...

Лиричните дървета
стихват жадни
в постелята
от топла пръст,
в избухналата песен
на щурците...
Лиричните дървета
под кехлибарения бронз
на прах
мечтаят...
цвета оставят в полумрак
под неразбраната загадъчност
на вятъра...
а залезът от този ден
тъгува...
за юли...
за жътвата и за светулките...
за недовършените
облачни картини
в платното на небето...
за краткия внезапен лъч,
откъснал унеса прозрачен
на стъклото...
Лиричните дървета...
поетите на всяка нощ,
щом спи поетът...
А тайните изстиват бавно,
на пода,
под счупените
пластове
романтика,
през сянка от луна,
прекрачила
лиричните дървета...

Няма коментари:

Публикуване на коментар