четвъртък, 26 август 2010 г.

Едни лалета...



Ръката
спря за миг
в простора
на платно...
Погледна
тези цветове,
в палитрата
на спомен,
вътре...
И го последва...
Превърна светлината
от онзи ранен,
дъхав дъжд,
в душите на лалета,
в седефените образи
на капки
ги събра
и тях положи
в тъмния обков
на жадна мед...
Картината
едва побра това,
което четката
не доизписа...

3 коментара:

  1. Напомнят нотите
    за своята тъга
    с етюд,
    а пръстите,
    които свирят
    я отпиват...
    в следите си
    върху стъклото
    на слуха
    оставят
    да се свърши вечерта
    в дълбоката вода
    на свойта нощна слепота –
    съня...
    ------
    Полунощен поздрав, Лара! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Тъжна нежност,
    нежна тъга
    лека нощ,
    нощна лекота :)

    ОтговорИзтриване