Ръката
спря за миг
в простора
на платно...
Погледна
тези цветове,
в палитрата
на спомен,
вътре...
И го последва...
Превърна светлината
от онзи ранен,
дъхав дъжд,
в душите на лалета,
в седефените образи
на капки
ги събра
и тях положи
в тъмния обков
на жадна мед...
Картината
едва побра това,
което четката
не доизписа...
Прекрасно е!
ОтговорИзтриванеНапомнят нотите
ОтговорИзтриванеза своята тъга
с етюд,
а пръстите,
които свирят
я отпиват...
в следите си
върху стъклото
на слуха
оставят
да се свърши вечерта
в дълбоката вода
на свойта нощна слепота –
съня...
------
Полунощен поздрав, Лара! :)
Тъжна нежност,
ОтговорИзтриваненежна тъга
лека нощ,
нощна лекота :)