петък, 8 октомври 2010 г.

Време е...

Време е.
За всеки миг,
забравен в шала.
За пръстите,
докосвали едва
цвета
в илиците на ризата.
В писмата за дъжда.
В цветята от градината,
с напразната мечта
да са букет.
Време е.
За капките,
пресекли пътя
на златната река
от дълги фарове.
Време е.
Да си отрежем светлина
от всяка сбъдната дъга,
описала момент
в живота на махалото.
Време е.
Да споделим с очи
секунди в залез.
В прозореца отвън
да скъсаме
афишите за дъжд.
И да отключим в себе си
вратата,
с ключа,
останал под
изплаканата изтривалка
на душата.
Време е.
Да скрием миналото
в снимките
и да го отразим в сега...
Не е достатъчен часовник.
Само.
А трябва и ръка.
Която да го пренесе.
И затова...
е време...



Художник, Vladimir Kush

2 коментара:

  1. Кръстю...
    Мислех си, че мога да напомням на задъханото чакане да се реши да не изчаква повече на себе си отвътре. Но клетката на леденото време е закостеняла. И повеят от топлина остава само в думите. Не я достига... Уви, не са тъй много ръцете, върху които часовниците имат смисъла да правят време.
    Благодаря, че наминаваш!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване