четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Есенно по пълнолуние... или за мислен глас след музиката на валдхорна

В поле от градски шум,
на изход от метро,
редеше глас валдхорна.
Кръгът от звуци
падаше в калта,
оставяше следи,
от цвят...
на мак,
трендафил,
теменуга,
роза...
ухания от лятото,
докосване
от пеперуда.
Човекът с шапка
на райета
и тъмносив чадър
забави сянка,
погледна малък ъгъл
от калната полянка
и се усмихна много сходно.
Валдхорната, изпъстрила калта,
отправи стъпки...
по стената,
намери дървената стряха,
надвесените любопитни керемиди...
и всички звуци отлетяха,
закичиха с цветя
стъкла на автобуси,
заплетоха криле в листа...
Шумът в града заспа...
Дъжд заръмя.
Последен пътник мина.
Човекът със валдхорна
във следващия миг се вписа...
"Обичам чай в среднощ,
косите на жена,
когато спускат бяла панделка,
зад облаче застанала луна
и тръпка от горчиво вино,
старо...
Да тръгваме ли?
А?
По своята следа..."
Валдхорната прибра.
А някъде полето,
с голямата луна над него знаеше,
че някой не заспа...

4 коментара:

  1. Приятно ми е че се запознахме. Стихотворението е страхотно! Поздрав!!!

    ОтговорИзтриване
  2. EliNeli

    Така дантелена ... Всяка думичка ти е филигранно изписана в чувстването на общото. Винаги ми е празник, когато съм ти гост, Точице. Прегръщаничка - да си имаш :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Николай Григоров /Shljko/...
    Надявам се, че закъснялото благодаря носи също толкова голям заряд, както и навременното :) (цяла вечер ще ми отнеме обяснението защо благодаря-то ми е закъсняло :)) Поздрав и от мен!

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен - EliNeli...
    Много си ми залипсвала, ЕL... много... повече, отколкото ми липсва свободно време! Прегръщаничка връщам :)))

    ОтговорИзтриване