вторник, 15 ноември 2011 г.

На свещ за малко думи...

“Благословен еси, Господи...”
Влез в светлината от кандилото
и нарисувай с пръст
... невидимата моя нишка,
кръст за молитва на душата ми.
И освети скосените лъчи на тъмнината,
дай разум на очите,
а на сърцето - милост за смирение.
И гърбицата с несполуки,
забравяни и неизричани похвални думи,
от раменете ми свали,
подносът за една да ти направя –
благословен да си,
задето милостта ти имаме!
Със сол от сълзите по нощната ми риза
ще ти замеся обредния хляб,
пред който ще се изповядам
и ще ти поверя кръщелното си име,
и с дясната ръка
от лявата ще взема
останалите си,
събрани за молитва думи –
проводи твоята милост
до тези, дето те познават
и до онези,
чиито имена без път блуждаят...
Светилникът люлее
уловени сенки,
стените ги разказват,
таваните рисуват светлина,
достигнала до тях
от този стих за псалми...

Няма коментари:

Публикуване на коментар