четвъртък, 24 ноември 2011 г.

*Онези неща...

Онези неща,

зад които душите си крием -

по малко прозорци от лед завещан,

по малко врати от вятър събран...

Онези неща,

пред които държим в коленете лица,

под ножицата на стрелките

да стържат всекидневна ръжда...

Онези неща,

в половините сенки на зрял портокал

и трикракото столче - постеля за цял...

Онези неща,

към които избяга ароматната пара

от чай,

сутринта...

Онези неща,

за които си мисли избелялата дума

от края,

в реда...

Онези неща,

залепили с новините си стари

пожелаван от ъгъла лъч светлина...

Онези неща,

към които приляга, пред вратата,

последната шарка на чергата...

Онези неща,

откровено започвали с йероглиф от съня,

не защото са нещо, а защото от тях

ще изгрее в очите деня...

Онези неща,

в които спират смелите часовници,

изтрили времето от своята мечта...

Онези неща...

пред имената на които си признавам -

благодаря... че мога да се радвам,

да вярвам, да съм тиха,

да изтъгувам, да простя...

онези...

обикновените неща.

-------

*Случайно съвпадение с деня на благодарността.





http://ahgeorge.livejournal.com/6145.html

2 коментара:

  1. Онези неща, обикновените, които правят живота ни истински.Онези неща, които забравяме, защото са толкова обикновени, че ги приемаме за даденост.

    ОтговорИзтриване
  2. Само трябва да поспрем и да огледаме за малко стаята, която толкова отдавна населяваме, после външната врата, дърветата от двора и сградите до тротоара, и хората, които срещаме по своя всекидневен път... Сигурна съм, че покрай тях има толкова от онези неща, за които си струва да благодарим, че сме в този живот.

    ОтговорИзтриване