събота, 13 юни 2009 г.

“… синя любов на червения лотос”

И времето замря
върху гласа
на синкавата светлина -
две шепи
върху водната повърхност,
слънчев дар
за цвят от вчера.
Дълбоките покои
тегнеха от тъмно.
А планината падаше едва
по миговете от мъгла,
като отхвърляше от себе си
последните следи на хаоса.
Водата ги попиваше
и пълнеше кръга
на новата луна със сила.
На дъното животът зрееше
и с корените
в тинята белееше
за път нагоре,
с плод любов в сърцето
на времето за новото начало.
Зелен поднос
събираше дъха на въздуха.
Очакваше стъблото за разсъмване.
В две кратки линии
замисляше се розово.
Източиха се върховете
до приятно топло.
Заоблиха глава на цвят
и зашумя от възприятие.
Разтвори пъпка
своето съкровище,
разкри неизразимото.
И светлина разля
голямата си обич синя,
отвътре цветовете се събудиха,
душата се запали…
червено огънят погледна
в лотоса…
Една пчела приседна да се стопли.

8 коментара:

  1. хубава публикация!

    ОтговорИзтриване
  2. Разсъмване,раждане-тайнство красиво...
    Поздрав, вълшебнице! :))

    ОтговорИзтриване
  3. Утрото идва със сила за живот,с любов в съцето и с ново начало,с мисълта в розово,родена от изострените възприятия,възприемащи околния свят в неговите детайлни измерения,които провокират реакциите на поведението.Страхотно!

    ОтговорИзтриване
  4. Една приятелска ръка написа онзи ден заглавието... За синята любов на този цвят, Руженка, когото все така приспиват в тъмни дълбини водите, аз едва загатнах... Но знам, започва от разсъмване, когато си открехва и листенцата за слънцето, а вечер заедно със залеза заспива. Все още гледам на света на този цвят отвътре и търся неговата, в синьо обич...

    ОтговорИзтриване
  5. Прекрасно е!
    Поздрав и прегръдка!


    Цвете ...за теб!

    ОтговорИзтриване
  6. Това, че си оставила следа след стъпките си с цвете, е толкова за мене стоплящо!
    Да посетиш вълшебното ви място и поздрави на Робинзон!!!
    Прегръщам те! :)

    ОтговорИзтриване