От неразбиране

Следа, изплела паяжина в края,
да скрие ъгъла съмнение,
което мисълта
разюздано разхвърля в поглед с мълнии.
А миглите държат кристалните сълзи,
които ще превърне скоро в камъни,
за да убива всичкото добро,
което всеки ден душата дава.
Камшици-думи удрят без посока,
разсичат портите,
рушат въздушните, ефирни кули
от този свят въображаем
и сгромолясват тях в праха,
от който пепели очите той,
за да подхранва свойто недоверие.
Пясъчно, синьо метличено, лятно опушено,
стрити черупки от миди, примесени с утринно,
цвят невен, потъмнял до изсъхнало
и капчук от сърце ледно-каменно,
тъмна нощ за коси,
с плакал поглед закичена, вместо роза,
между много планети глухарчета …
Няма поза само миг задържа този цвят.
После тъмна ръка
с ръкавица в словесно изящество
до последната капка душата изпи…