петък, 11 декември 2009 г.

Преплитане, преливане, прелитане… живот

Секундите подреждаха
бодливи мисли
по лист до бяло празен.
Преситена
от снощно вино чаша
с гръдта си ги прорязваше,
попиваше горещите им остриета,
оставили
прободени следи в плътта,
все върху бялото,
с неправилни от обгоряло точки,
тъй както
изпълзялата по голо тяло
граница от впито...
Ръце, дотолкова повярвали на есента,
са отразили върху себе си листата й...
като съзвездия,
приели за съдба последен път.
По спомените на стъклото
търсят точен цвят,
за розата,
която спи в сърцето на поет.
Толкова нощ се е разляла в дните,
та шепите едва я скриват
в тази своя, много нежност
и в смисъла на обич
искат да изтрият
изпепеляващата тъмна нейна жажда
тъй светлото да скрива...
Изтичат и последните следи
от омагьосаната половина на часовника.
За повече, къде отиват,
в стъклото се чете...
зад прозорливата прозрачна същност
да е несбъдната мечта на огледало...

3 коментара:

  1. чудесно!

    ако може да те поздравя с това:
    http://www.youtube.com/watch?v=uJM_zJG0tHs&feature=PlayList&p=2AF227405642E1C1&index=15

    ОтговорИзтриване
  2. Laska...
    Не само може... прекрасно е!
    Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  3. Човек вижда и хубавото,и лошото,затова мислите може да галят,но и да скубят душата,а той животът се изнизва,понякога не си даваме сметка какво сме загубили в потока на времето,затова е прозорецът,който ограничава пространството и от него се вижда само малка част от света - да ни напомни,че има какво да сбъдваме...

    ОтговорИзтриване