вторник, 22 декември 2009 г.

От ден, ако не се брои започналата вечер или...

линията след, когато е прехвърлила върху...

Едва загатнато разсъмване
топи очите на нощта
в прозорците.
Мъглата още спи в реката.
Дъждът е построил
блестящата пързалка в пътя.
На лампите прожекторите свалят
листата от декорите.
От стаите процежда сън
към коридорите
в следа на одеяло...

На тази гара
листопадът е забравил
да прибере от клоните
последните си звуци.
На пейките в чакалнята лицата
са спрели да живеят утре,
застинали в очакване
да чуят колелата...
„ Влакът...
пристига на пети коловоз
и тръгва в 8... "
Зад римите на този шум,
останали да топлят ъглите,
говори сякаш само тишината...
А влакът е прибрал
набързо тръгването от перона
и е изпратил слезлите
с дъждовните си капки
по стъклата...

Улица.
Завършва с друга
в своето начало.
Понякога преразпределя с нея
заетото пространство,
докато разминава помежду
колите с хора,
на мястото,
наречено кръстовище...
Това за улицата си е край.
Оттам поглежда по-нататък.
Без някога да види как започва.
Ако началото й го разкаже някой,
със сигурност ще го запомни... някога.

Октава над онази линия,
която очертава в края локва,
събира силуетите около нея тъй,
че да оставят кръгове
в повърхността
с две камъчета детство...
претичали в очите
от полета на преминаващите влакове...
по струните на пешеходната пътека.

Днес прави стъпчици по мисълта,
помежду двете точки на далече.
Останалото се изпълва
от дължината на съзнанието,
което прави паметта да е завинаги...
Има истини,
които и под ризата на кръпки
си остават същите,
да свързват....
Има музика, която вика имена,
без да използва звуците.
Записана е от обратната страна
на устните.
Има... свят, който пази...
непозната топлина от длани,
които даже и ръкавите на двете й ръце
не помнят...

2 коментара:

  1. Има минало
    което наминава
    дори след спомена...

    Честита Коледа!
    Breeze

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен...
    Благодаря ти, ветре!
    Не знаех, че съм спомняна:)
    Честито Рождество и много здраве!

    ОтговорИзтриване