сряда, 16 декември 2009 г.

Незримото невидимо за нас

Прашен
таванът мълчи.
Няма дни.
Закъснели играчки
делят тъмнината на раклата.
Паметта,
построена в ъглите,
забравя
имената на дните.
Закачалки
се крият из роклите.
А в една периферия,
на замлъкнала шапка,
обикаля праха
и не спира да търси
следите от пръсти
на вятъра…
Колко тихо
звъни тишината
в ключалката,
а стените изпиват
на глътки
тези глухи,
непознати,
но чакани стъпки…

6 коментара:

  1. Стъпки
    пътека направили
    до ключ от врата
    стълба нагоре
    нанякъде.

    ОтговорИзтриване
  2. Мълчанието говори повече от думите със знаковата стойност на предметите,показващи човешкото присъствие-отсъствие...

    ОтговорИзтриване
  3. Руми66...
    Всяка стъпка
    по стълба нагоре
    извървяла е
    някога слизане...
    Закъснява понякога
    в своето връщане,
    но намира вратата си,
    винаги,
    за ключа,
    който в спомена носи...

    ОтговорИзтриване
  4. Розичка...
    Благодаря за наминаването!

    ОтговорИзтриване
  5. stormbringer...
    Случва се и мълчаливо да си поговорим...

    ОтговорИзтриване