неделя, 13 декември 2009 г.

И така...

От очакване
вечерта натежа.
Часовете се свиха
в косите ми.
Заръмя.
От рекламните лампи
закапа
в ситни капки мъгла.
Тишината протегна ръка.
В своя шал
ме загърна.
И така...
те дочакахме.

От нощта
не запомни
свещта светлината.
Дълго гледа стената
и играта в платното й:
сенки две -
тя и той,
под небето,
на своите шепи...
После кратко въздъхна.
Изгасна.
И така...
тях запомни.

Утринта влезе тихо.
Разтопи се в стъклата.
Стана светло на стаята.
Затрептя по съня закачливо.
Пропълзя му под миглите.
И така...
мен огледа в очите ти.

6 коментара:

  1. Утринта влезе тихо.Разтопи се в стъклата:
    здравей ,ина! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен...
    Здравей...
    Когато си вкъщи, утрините ходят все на пръсти... Тихо. Хубавото им е, че можеш да си ги разглеждаш дълго и да откриваш колко са ти липсвали... във времето, когато си забравял да се събуждаш...
    Здравей... ти :)

    ОтговорИзтриване
  3. Всеки има нужда от своите вечери и утрини.Понякога усещаме почти физическото присъствие на самотата вечер и съня като спасението на покоя,а утрините,те са тихи с надеждата на новия ден и светлото е не толкова навън,колкото вътре...

    ОтговорИзтриване
  4. И така...
    мен огледа в очите ти.

    Да свиеш часовете в косите си и да чакаш... Единственото, което бихме дочакали, са белите къдрици по слепоочията, наследници на едно отишло си минало... Поздрави, Калина!

    ОтговорИзтриване
  5. stormbringer...
    Кротко и кратко за усещането да останеш тъй да чакаш сам... Когато свикнеш с мисълта, отвътре изсветлява... А покле съмва...

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен...
    "Единственото, което бихме дочакали, са белите къдрици по слепоочията, наследници на едно отишло си минало..."
    Хубаво ще е да е все още вкъщи счупеното канапе, прозорецът да пази светлината за очите ни и да открие нас по някой час сред отразената си светлина в косите от сребро...
    Добре дошъл!

    ОтговорИзтриване