четвъртък, 19 ноември 2009 г.

Поетично вино преди сън


Чаша... наполовина пълна с вечер, наполовина с вино и споменът за светлината от деня, потънала до дъно... С цвета на ягоди говори слънчев склон, отгледан от реката, преди да е израсъл в планина. Има дъх от боси стъпки през роса и сплетени по глезените песни на самодиви, вселени в езици на треви преди разсъмване... Дълго ароматът броди и гали по зърната на лоза за още. Забравя се в приятния им хлад и търси в свечереното небе на Залез нежността... Опива... В такава нощ не може да се спи... В прозореца се е подпрял града да слуша... а някой е оставил в стаята ми приказки.

3 коментара:

  1. Страст опияняваща, изпита, и в дъното на чашата е светлината на утрото, със диря на фантазия.

    ОтговорИзтриване
  2. Има загатнати минути, които да останат после, когато времето ще има само нашата поезия, когато и стените ще сънуват светлосенки от отражения на свещи в погледи... Има небеса от утро по-дълбоки, с грижливи шепи на жена, на дъното им сдиплила постеля от луна и дъхави букетчета с целувки... До чашата с кристали вино, останали в следата на отпили устни, писмото ти лежи и с нежността на думите, като ръката ти ме гали и музика в слуха твори с душата си да те последвам пак...

    ОтговорИзтриване
  3. Хубаво е вечер с чаша вино,което носи очарованието на стремежа към вечно щастие и неувяхваща младост,защото в него има от вакханалиите на езическите времена,макар че ние отдавна сме ги опитомили...

    ОтговорИзтриване