понеделник, 30 ноември 2009 г.

Докато чаках с утрото... една мелодия

В отворената стая
денят разля свеж дъх,
а няколко акорда,
забравени върху пианото
откриха топлината в ъглите.
И улицата влезе...
след мързеливата далечност
от устните на саксофон,
с разбудените колела
на подранил велосипед
и стъпките на бриз
по дървения мост към кея...
Съвсем едва мелодия закапа,
през есента,
останала в листата
от сънищата на мъглата,
отрони се
и слънчевия лъч,
задрямал на перваза,
прибра с целувка
на кристална капка.
Избра минути две
над чашата с кафе
и с песъчинки захар
ми поднесе себе си...

3 коментара:

  1. Ина,
    една мелодия от мен за късния следобед
    с благопожелания!Елиана

    http://www.youtube.com/watch?v=UyCdJ88ZJI4

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен...
    Благодаря ти, Елиана!
    Следобедът порасна,
    а ризата за този ден
    му окъся.
    После нощта обличаше луна...
    И в розата на утрото
    се гушеше родено слънце...
    Не винаги успяваме
    да сме достатъчно подвижни
    и да не се задъхваме
    помежду тези части...

    ОтговорИзтриване
  3. Понякога смисълът на целия ден се съдържа в една красива мелодия,съпътствана от чашата кафе заради усещането,че живеем...

    ОтговорИзтриване