понеделник, 23 ноември 2009 г.

На теб... който си...

Ненамерилите,
ненамерилите отговорите въпроси...
откриват думите си
по следи от вятър,
заровил моите из пясък,
из клоните на старата върба,
привела тяло за вода
в изсъхналата и изтекла,
във утолилата си жаждата река...
в изписалите се с вълни,
препълнени от обичта си към скали,
към бряг,
към топла пазва пясък дълбини...
в криле на бяла яхта,
повторила цвета надежда
от този в свобода на чайка...
и избелялото небе
във вечност на Вселена...
Ненамерилите,
ненамерилите отговорите въпроси...
в среда на път учудено стоят
и слушат своя звук от раковина,
от шепот на хвърчило,
стаило шум от изтъканата коприна
на усмивката...
от недочутите, изречени на ум
от тебе думи...
и от стиха ти,
лунно плел платно за мен,
за жадната прегръдка
на очите ми...
ще ти отдам от тях душата си,
душата жарка на родено лято,
от моя ден... рожден...
и от преливането на игра -
от облаци във слепота,
в ръцете ни,
събрали волността
да дишат през поезията стихове...

24.07.2008 г.

3 коментара:

  1. И обикалят времето
    завръщат се
    и излизат в думи
    от сърцето
    недочути...

    ОтговорИзтриване
  2. byrkanica66...
    Спиралата на времето расте,
    завъртат се сезоните,
    а думите по орбитите обикалят...
    Когато съмне много пъти,
    вратите на съдбата се отварят...
    за недочути от сърцата думи...

    ОтговорИзтриване
  3. Твоите простори са не тесните рамки на бита и стаята,а цялата природа-вятърът,реката,морето,небето.Лирическата героиня отхвърля традиционните представи за добро и зло,за грях и праведност в сливането си с природата,защото природата не прави тази разлика...

    ОтговорИзтриване