неделя, 22 ноември 2009 г.

Имам това, което пазех да ти дам...

Не ме моли
да съм
по-малко южна,
по-малко лятото
да ме облича!
Обичай младостта
на есента ми,
докато в двора
с цветовете тича...
Прегледай покривите
за поеми,
изпуснати
от нощните бохеми -
поетите,
дъжда на Персеидите
дошли да вземат
в шепи...
Залязла нощ
в очите ти
на утрото у мен
раздава мисли.
Камината стои,
все тъй встрани,
за нуждата да сме сами,
докато пази
ревниво-мълчаливо
с жаравата си
тъмнината,
в стаята,
от танците на свещите,
преди догаряното им
разсъмване...
В платното на стената
рисунка от играта
се присъни.
Ще слезеш ли
да облечем надеждата...

3 коментара:

  1. Щя сляза да,
    със пъстрата премяна
    да сложа най огнения цвят
    да няма тъмнина
    ще бъде огън
    не пламък
    от Надежда...

    ОтговорИзтриване
  2. byrkanica66...
    Забързаният ден видя
    как светлината
    по две ръце пристъпи,
    до сляпата жена застана
    и булото на тъмното
    се свлече...
    Очите на надеждата
    изрекоха "благодаря"...

    ОтговорИзтриване
  3. И тук желанието за приобщаването към живота минава през любовта.Тя носи надеждата,но и живота...

    ОтговорИзтриване