Ненамерилите,
ненамерилите отговорите въпроси...
откриват думите си
по следи от вятър,
заровил моите из пясък,
из клоните на старата върба,
привела тяло за вода
в изсъхналата и изтекла,
във утолилата си жаждата река...
в изписалите се с вълни,
препълнени от обичта си към скали,
към бряг,
към топла пазва пясък дълбини...
в криле на бяла яхта,
повторила цвета надежда
от този в свобода на чайка...
и избелялото небе
във вечност на Вселена...
Ненамерилите,
ненамерилите отговорите въпроси...
в среда на път учудено стоят
и слушат своя звук от раковина,
от шепот на хвърчило,
стаило шум от изтъканата коприна
на усмивката...
от недочутите, изречени на ум
от тебе думи...
и от стиха ти,
лунно плел платно за мен,
за жадната прегръдка
на очите ми...
ще ти отдам от тях душата си,
душата жарка на родено лято,
от моя ден... рожден...
и от преливането на игра -
от облаци във слепота,
в ръцете ни,
събрали волността
да дишат през поезията стихове...
24.07.2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
И обикалят времето
ОтговорИзтриванезавръщат се
и излизат в думи
от сърцето
недочути...
byrkanica66...
ОтговорИзтриванеСпиралата на времето расте,
завъртат се сезоните,
а думите по орбитите обикалят...
Когато съмне много пъти,
вратите на съдбата се отварят...
за недочути от сърцата думи...
Твоите простори са не тесните рамки на бита и стаята,а цялата природа-вятърът,реката,морето,небето.Лирическата героиня отхвърля традиционните представи за добро и зло,за грях и праведност в сливането си с природата,защото природата не прави тази разлика...
ОтговорИзтриване