понеделник, 7 декември 2009 г.

Стъпала за някъде, заради смисъл от пътеки

Пътеките,
в които
някой е дълбал
от мрамора
на тъмнина,
за да остави мисълта
на своите желания
в необходимостта
да има и след него стъпки,
събират смисъла си
в стъпала...
по тях поне
сезони да вървят,
ако с достигане
на утрото
не са останали
единствено в съня
на свилата се в сянка,
колкото отминало,
безименна и стара нощ...
Понякога и есен
може да премине...
когато се съблича,
в хербария от свои стихове,
оплетени с шума
на паднали листа...
а тях да чуе вятър...
и да положи в шепите им
бялото очакване,
на многоточията
от целувки,
замръзнали
в кристалите
за снежно щастие...

5 коментара:

  1. Утро
    със дъх
    на пламтящо лято
    горещи стъпки
    идват с вятъра
    след нощ
    звезди угасват
    и песен
    на щурец замлъква
    за слънчева целувка.

    ОтговорИзтриване
  2. Руми66...
    Всеки път, когато
    някоя пътека
    свършва в стъпала,
    започва мисълта...
    Сега е есен.
    Оставя се навсякъде.
    Да я намери зимата,
    навярно,
    със слънчогледите
    от скреж
    в стъклата
    и светлината
    в дъното на капките
    върху бодлите
    на игличките…

    ОтговорИзтриване
  3. "целувки,
    замръзнали
    в кристалите
    за снежно щастие"

    Възхищавам се на изказа ти!

    ОтговорИзтриване
  4. Laska...
    Радвам се, че ме намираш... все.
    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  5. Трудно се оставят следи,а когато ги оставиш все се случва да избледнеят от вятъра,слънцето или времето и ако се питаш защо живееш,отговорът е толкова труден,колкото да достигнеш небето.Може би пътеките от стъпки е смисълът или щастието,но ако няма безсмъртие какъв е смисълът на всичко.Трудни въпроси и отговори,които,мисля,не ни е съдено да знаем...

    ОтговорИзтриване