петък, 5 март 2010 г.

Ако последвам въртележката...


...която може би е колело или е стара фотография на песен...


*
Една мелодия,
която ме разказва,
забравя се
и вика с моя глас
вратата,
останала
в пространството,
притисната
от всичките страни
в стената.
От закачалката с палтото
пада прах.
Рисува в спомените
автобус,
през топлината от стила,
затворена
от твоята страна,
върху прозореца,
застинал пред лицето
на усмивката
и думите,
които с мисълта
изрече в себе си към мен...
Ще се достигнем ли в съня?
Ако заспим...

**
По улицата
стича светлина,
стените на следобеда
умила,
а върху тях
висят
на миналото прилепите,
държат зида
до ъгъла
със слънцето,
закичило следите си
в цвета на храста.
Небето е объркано...
защото не намира
къде да сложи облаче,
на залеза за ореол...

***
А улицата спира
до пазвата на подлез,
душата на акордеон да пита
къде да чака влака
с посока рай за двама,
къде е слънцето,
защо небето плаче,
а гълъбите спят
в гнездата денем
и полетите са облекли
покрива до козирката...
От графиката в стълбите
пристъпва музика,
почти рисува лято...
прилича по звука на сбъдване,
ако излязат нотите
и се окъпят в цветна локва,
отпила с края си дъга
и ако утре улицата спре отново...
сега от нощен цвят е тъмно...
в подлеза...


Няма коментари:

Публикуване на коментар