неделя, 28 март 2010 г.

По Цветница

Колко плахо небето надзърна,
завивката на хълма с две ръце отгърна,
уми лице из цъфналите клони,
погали мъдрата глава
на старата камбанария
и скочи в двора, грейнал с цвят.
Закичи облаче с иглика,
в косите на бреза се залюля,
огледа се в окото на лозова сълза,
обходи златния венец от нарциси,
камбанките в зюмбюлите заклати,
роса от здравеца отпи,
прокара длани по чимшира,
след песента на кос
чадърчета глухарчета изпрати.
Наметна покрива със сянка,
за шарената черга на чардака завидя,
подпря чело в зида, поплака,
а после се усмихна,
изтича към среброто на реката -
на всичките моми венците да изчака.

-----------------------------------

На всички, с имена на пролет и цветя, дървета, желая обич, топлина и много здраве!
Благодаря на тези, които не забравиха и моето име!

2 коментара:

  1. Владимир Иванов (krizt)
    Благодаря ти, Влади!
    Ако не беше името ми на дърво, навярно щях да съм душата на иглика :)
    И нека този празник и за теб да е голям, да те изпълва с жаждата за ново, тъй както земята и цветята пият ненаситно пролетния дъжд!

    ОтговорИзтриване